178 години от смъртта на Васил Априлов

На 2 октомври почитаме паметта и делото на Васил Априлов – дарител, щедър меценат, книжовник и учен, благодетел на първото новобългарско светско училище, отворило врати през 1835 г. в Габрово, за да откликне на преките нужди и горещите надежди на българското общество през епохата на Българското възраждане. Априлов създава нов тип училище – европейско, напредничаво, модерно за времето си, с нов тип учител, учебна програма и учебникарска литература. То се превръща в център за подготовка на възрожденски учители и бележи пътя, по който един народ се превръща в нация, търсеща своята културна, духовна и политическа свобода. От Габровското училище тръгва нашето ново образование, за да стигне до своето огромно и пълно развитие в съвременна България. 

През август 1847 г. посещава Габрово и свиква общоградско събрание, на което единодушно се приема предложението му за изграждане на нова училищна сграда – днешната Априловска гимназия. За целта дарява 2500 гроша. На път за Одеса умира на 2 октомври в Галац, Румъния. 50 години по-късно – през 1897 г., тленните останки и надгробният паметник на Благодетеля са пренесени в Габрово, за да бъде препогребан в двора на гимназията, където при най-забележително си творение намира вечен покой. 

Днес наследството, оставено от Априлов, продължава да напътства българското образователно дело, вдъхновява и предизвиква чувство на гордост и патриотизъм в поколенията, мотивирайки ги с отговорност да пренасят непреходните традиции, да следват добрия пример и да не забравят завета на Благодетеля: „Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, както ще видите, чи обичат своето сичките европейци, и помагайте му сякакво и като свършите учението, върнете ся да му слугувате на потребите му и на нуждите му, както правят и другите народи“.