Откриване на изложба и представяне на книга в НМО

2 Май 2025

На 9 май 2025 г. от 17 часа в Националния музей на образованието ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей „Българската литература – срещи и диалози със света“. Тя представя най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света.

30 пана чрез нагледен разказ от Средновековието до средата на XX в. проследяват духовните мостове между българската, европейските и световните литератури.

Експозицията започва с най-значимия български принос в световната култура – делото на Светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура.

Едни от акцентите в изложбата са:

- Богомилското учение от Х век  със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като „Ад” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай” на Джон Милтън;

- Европейските творци с българско родословно начало, сред които са „принцът на поетите” Пиер дьо Ронсар, поетесата Ана дьо Ноай, потомка на Софроний Врачански. Включени са и Никола Пиколо, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Панайот Станчов-Черна, които заемат видно място и в гръцката, сръбската и румънската литератури.

Проследен е пътят на проникването на европейската култура по българските земи през Възраждането чрез учебниците по френски, немски, гръцки, италиански – дело на Иван Богоров, Васил Берон, Иван Вазов, Константин Величков и др. Първите учители, получили образованието си в чужбина, пишат и превеждат учебници, побългаряват литературни творби, създават училища по европейски образец.

В отделни пана са представени контактите на български интелектуалци с европейските академични средища, усвояването на френско и немскоезичните култури – проф. Иван Шишманов, Пенчо Славейков, Мара Белчева, проф. Боян Пенев, Теодор Траянов, Чавдар и Фани Мутафови, Николай Лилиев, Гео Милев, Димитър Митов, Димо Кьорчев и др. Сред творците, живели, учили и работили в Русия и славянските страни, се открояват имената на Нешо Бончев, Марин Дринов, Найден Геров, Елена Мутева, Райко Жинзифов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов, проф. Боян Пенев, Дора Габе. Не е пропуснато и влиянието с идеи и образи на скандинавската литературна школа върху творчеството на българските писатели.

Модерните естетически търсения на Европа са показани чрез световете на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев, Гео Милев и Чавдар Мутафов.

В изложбата е отделено място за творчеството на Николай Хрелков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Димитър Димов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Ламар, което представя отношението на българските писатели към големите събития на своето време – Първата световна война, Октомврийската революция, Испанската гражданска война, зараждащия се фашизъм.

Друг акцент са чужденците – писатели, художници, журналисти и театрали, сродени с България: Юрий Венелин, Константин Иречек, Константин Балмонт, Александър Фъодоров, Любов Столица, Иван Бунин, Вадим Лазаркевич, Владимир Сис, Юлий Розентал и др.

Експозицията е адресирана до широка и разнообразна публика. Тематиката е интригуваща и образоваща и представлява интерес както за хора с определени културни интереси, така и за широк кръг зрители, за ученици и студенти.

Един от авторите на изложбата е Катя Зографова – българска литературна историчка, литературоведка и писателка, която ще бъде специален гост на Националния музей на образованието. В рамките на откриването на изложбата Зографова ще представи пред гостите своята книга „Знаменити, забравени, забранени“.

Книгата проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век, припомня творчеството на някои (по)забравени български майстори на перото като Димитър Подвързачов, Иван Шишманов и др., запознава с неизвестни факти и документи и съдържа богат снимков материал. В луксозното издание се срещат още имената на Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев и др. Някои от произведенията и техните автори са забравени, други са били умишлено забранявани през годините, но все пак народната памет е успяла да ги съхрани и до днес, защото те безспорно са знаменити.

Изложбата и представянето на книгата са част от инициативите на Националния музей на образованието в Месеца на словото и знанието под наслов „И ний сме дали нещо на светът“.